Kogato obi4am kristalno qsen e zvuka na sarceto
i ti4am, i kre6tq, svobodata sled sebe si nosq!
Kato pti4ka v nebesata svobodna e du6ata

От самота се разяждам,
но искам да запазя онази искра,
която в тъмното се прокрадва,

Фалшиви думи, стъклени слова,
студени нощи – прекарвам ги сама...
В сумрак безкраен се прокрадва светлина,

КАЖИ МИ КАК ДА ВЪРНА ОНЗИ ИЗГАРЯЩ БЛЯСЪК В ОЧИТЕ ТИ
И ДА ТЕ ВИЖДАМ ВЕСЕЛ И ЩАСТЛИВ ДО МЕН,
А НЕ БЕЗКРАЙНА БОЛКА ДА ЧЕРТАЯТ ВСЕ НОЗЕТЕ ТИ

ЕДНА УЛИЦА, ДЪЛГА И ПУСТА,
ВЪРВЯ И СЕ ЛУТАМ БЕЗ ПЪТ НАЗАД.
ЕДНА НАДЕЖДА ИЗГУБЕНА

 
Самотата – тя е толкова грозна,
от нея изпитваме болка, с крехките ни души се храни.

Може би искам твърде много от едно кораво, студено сърце,
или получила съм нявга много от едно топло и нежно такова.
Когато се връщам назад с просълзени, горящи очи

Дъждът вали и чувам тропота отвън на капките по ламарината.
Небето тъжно е и иска да изплаче своята тъга все още не отминала.
Тези мънички стрели се забиват право в сърцето ми и като черен грозен демон го разяждат, ах, горко ми….

1/  Побъркваш ме и полудявам
     след миг аз вече тръгвам, а навън е мрак!
     Събуждаш се, неусетно сам оставаш,

Страст по тялото ми се разлива,
във вените кръвта завира...от копнеж.
Не искам вечно да те чакам,